OLED телевизори

В средата на април на представяне в Токио от Sony демонстрираха последния си прототип на OLED телевизор и официално съобщиха, че ще започнат да продават ултратънки телевизори с OLED технология още тази година с цел да бъдат първите, които ще излязат на пазара с телевизор използващ обещаващата технология от ново поколение.

OLED технологията вече си извоюва славата на един от новите хай-тек хитове и затова никак не е странно, че все повече компании, като
Seiko,
Epson,
Canon,
Samsung,
Toshiba
и Matsushita
се надпреварват в инвестиции в перспективната технология, за да покажат на света прототип на някоя нова джаджа.

Благодарение на това в последно време се появиха десетки телефони и плеъри, на кутията на които пише вълшебната думичка OLED.

OLED наистина даде на света перфектния дисплей. Те имат всички преимущества на известните ни досега технологии, без нито един от техните недостатъци.

Както CRT дисплеите те са
ярки,
не изискват подсветка,
възпроизвеждат плавно движенията
и нямат ограничения в зрителните ъгли,
а в същото време са изключително енергоспестяващи,
сравнително евтини за производство
и от тях могат да се правят много тънки (и дори гъвкави) панели като при LCD дисплеите.

Всички тези преимущества ги правят подходящи за приложение в телевизорите, което наистина се потвърждава от успеха на прототипите на Sony – на шоуто в Токио Sony демонстрираха  миниатюрен 11“ приемник, който скоро ще видим и на пазара. За пръв път негов прототип беше показан на CES 2007 в Лас Вегас, където прикова погледите на много посетители с дебелината си от 5 mm.

Компактния 11“ модел е с резолюция 1024х600 и 8-битов цвят. Контрастът му е над 1000000:1, а яркостта - 600 cd/m2. Освен него на CES беше демонстриран и втори модел с по-голям дисплей. С 27“ и резолюция от 1920х1080 широкоекранният панел може да възпроизвежда и 1080 HD. Той има яркост и контраст като на по-малкия, но е с 10-битов цвят.

Дисплеите са базирани на наречена от Sony технология - 'Super Top Emission' - STE. В него органичният материал е покрит с малки отражателни вдлъбнатини, които подобно на малки светлоотразители насочват цялата излъчена от активния материал светлина само към външната част на панела.

OLED телевизорът, който ще бъде пуснат на пазара тази година, ще се произвежда от ST Liquid Crystal Display – съвместно дружество на Sony и Toyota Industries. Планира се първоначално да произвеждат месечно по 1 000 броя от 11 инчовите телевизори - нищожна част от LCD продукцията им.

Междувременно и от Toshiba съобщиха, че планират производството на OLED панел за телевизори, който трябва да е готов до две години и ще се цели в печелещия $35 милона годишно пазар на плоски телевизори, който в момента се владее от LCD и плазмените дисплеи.

Органичните светодиоди напомнят по начин на действие на обикновените полупроводникови светодиоди. При тях се ползва свойството на някои органични съединения да излъчват светлина под въздействието на електричество – такива съединения са много от т.нар. органични полупроводници.

При OLED два слоя органичен полупроводник са поставени между анод и катод. Единият се нарича излъчващ, а другият - проводящ слой. Когато между катода и анода се пропусне напрежение през органичните слоеве протича ток и те започват да се държат досущ като полупроводници. Излъчващият слой се насища с електрони, а от провеждащия се изтеглят такива и се получават познатите ни и от „неорганичните“ полупроводници дупки. Между тях и електроните има естествен афинитет и скоро те започват да се привличат и приближават.

За разлика обаче от обикновените полупроводници, в органичните дупките са доста по-бързоподвижни от електроните. Поради това обикновено мястото на срещата им с тях е в излъчващия слой. По време на тази среща протичат електронни преходи, които както знаем от физиката са съпътствани с освобождаване на енергия, която в нашия случай е под формата на светлина във видимата област. Именно поради това този слой се нарича излъчващ.

Доскоро един от малкото, но доста съществен недостатък на технологията беше краткият живот на органичните светодиоди, който при някои прототипи се оказа около 5000 часа – колкото халогенна крушка. За мобилните телефони, цифровите апарати, MP3 плеърите и другите подобни играчки това наистина не е проблем, защото при тях не само, че дисплея не е подложен на голямо натоварване, но и без това ще се появи по-нов модел, доста преди да му е изтекъл животът.

Когато говорим за монитори и телевизори обаче, това е меко казано неприятно. Така или иначе дори мисълта за относително малката възможност за изгорял пиксел днес всява неистов шок у потребителите преди покупка на TFT, така че сами може да си представите какво би станало, ако при покупката на OLED дисплей бяха сигурни, че след около година нормално потребление той със сигурност ще започне да си заминава и как ще повлияе това на продажбите.

За щастие новите изследвания в тази област увеличиха съществено живота на органичните светодиоди, така че комерсиалните дисплеи със сигурност ще предложат издръжливост, съпоставима с тази на своите LCD събратя.

Второто нещо, което доскоро беше проблем за OLED, е сравнително високата цена на производствения процес, но това също е обект на подобрение с развитие на технологията.

Източник: Зелена демокрация